Две от сто семейства у нас съхраняват стволови клетки на бебето си

Съхраняването на стволови клетки не е новост. Прави се повече от 10 години у нас.
Над 10 000 български семейства пазят този ценен резерв и са пробвали услугата. Генетичният материал се пази в криобанки в чужбина и у нас. С тази дейност се занимават 10 частни и една държавна банка за стволови клетки. Те се съхраняват обикновено за срок от 20-25 години, а цената варира от 4200 до 5300 лева в зависимост от центъра, в който се пазят, и от това дали е взета само кръв или и част от пъпната връв, което дава по-големи възможности.

Потенциалът на този биологичен резервен материал е огромен – това е животоспасяващо лечение при левкемия и десетки други злокачествени заболявания на кръвта, но също така е в основата на нови видове терапии, които в момента се изпитват за широк спектър тежки диагнози като детска церебрална парализа, мултиплена склероза, диабет, травми на гръбначния стълб и други ...

За възможностите и потенциала на стволовите клетки разговаряме с един от първите специалисти, работещи в тази област у нас – биологът Лъчезар Железарски от тъканна банка „Биогенерация“.

Снимка: Личен архив

Лъчезар Железарски е завършил Биологически факултет на СУ "Св. Климент Охридски", след което няколко години изучава тънкостите на замразяването на биологични проби в БАН. През 2006 е поканен да се присъедини към екипа на една от първите банки за стволови клетки у нас, чийто приемник е „Биорегенерация“. До момента е посрещнал лично раждането на над хиляда бебета, чиито родители са решили да съхранят стволови клетки за бъдещето. „Биорегенерация“ е най-голямата тъканна банка в България, със собствени високотехнологични лаборатории, разположени в сградата на болница „Надежда“ в столицата. Банката е лицензирана от ИАТ да съхранява стволови клетки от кръв и тъкан пъпна връв при раждането, както и от млечен зъб.

Как става на практика вземането на стволови клетки от пъпната връв на бебето, господин Железарски?

Бебето се ражда, излиза на белия свят и пъпната връв се прерязва. То вече няма връзка с майка си, нито с останалата част от пъпната връв, която заедно с плацентата се отделя. Едва в този момент започва събирането на пробите за извличане на стволови клетки.
Взема се абсолютно цялото количество кръв, останало в плацентата и във вената на пъпната връв. То е различно при всяко бебе и варира между 60 и 200 мл, в зависимост от размера на плацентата. Количеството, събрано при раждането, все още не е показателно дали пробата ще е годна. Това се определя от броя на клетките в кръвта, което също е индивидуален показател. По-големият първоначален обем обаче дава по-добри шансове.

Снимка: архив тъканна банка „Биогенерация“

Преди 7-8 години беше изключително важно да се вземе цялото количество кръв, но днес вече съществуват методи за намножаване на клетките. И сега първоначалният брой, който ни е достатъчен, е по-нисък в сравнение с миналото. И, ако се наложи лечение, ние може да размразим малка част и да подложим клетките на лабораторно намножаване.
Разбира се, най-важното, за да бъде процедурата успешна, е събраните проби да се подложат на специална лабораторна обработка, за да се извлекат стволовите клетки, които впоследствие замразяваме.

Ако тази обработка закъснее твърде много във времето (над 48 часа) или пробите са подложени на облъчване и екстремни температури по време на пътя си до лабораторията, рискуваме да останем с празни ръце. Много зависи и от самата технология, която се използва за разделянето на кръвта, както и от квалификацията и опита на специалистите. Нищо обаче не може да компенсира уврежданията в лечебния потенциал на клетките, които настъпват при по-продължителен престой.

Несъмнено е предимство, ако не се налага пробите да се транспортират на хиляди километри, още повече, че вече и у нас има внедрени върхови световни технологии за обработка и съхранение на стволови клетки.

За какъв период се съхранява този генетичен материал?

Криосъхранението е в течен азот при ултра ниски температури – от минус 196 градуса. Ниската температурата е най-важният фактор за запазване на жизнеспособността.

Снимка: архив тъканна банка „Биогенерация“

Ако се спазва тази температура, няма ограничения в срока на съхранение на биологичния материал. С други думи, те могат да се съхраняват вечно.
Наскоро в САЩ бяха публикувани научни данни за успешно съхранявани стволови клетки в продължение на над 30 години. В нашата лаборатория се съхраняват стволови клетки от 2005 година и за този период всички тествани контролни проби са с отлични показатели.

Ако температурата падне – при токов удар и размразяване. Каква е защитата?

В 90 % процесът на съхранение не зависи от енергийни източници, защото температурите, които е необходимо да се поддържат, не се осигуряват с хладилници на ток, а само с помощта на течни газове. Така че няма риск, дори токът да спре, тъй като съдовете, в които се пази генетичният материал, съдържат огромни количество течен азот, който много бавно се изпарява и поддържа необходимата ниска температура в продължение на седмици.

Има сензори, които регистрират и включват в действие система за зареждане, през която се влива ново количество азот. Ако поради някаква причина токът спре за дълго време, това може да се прави и ръчно.

Кои са болестите, при които стволовите клетки биха помогнали?

На тяхната помощ се надяваме за почти всички нелечими болести за момента, за които няма друго алтернативно лечение. Това не значи обаче, че реално стволовите клетки са някаква панацея. И, че ако човек ги е съхранил, то той ще живее вечно и няма да боледува от нищо.

Със стволови клетки се лекуват различни форми на левкемия и злокачествени анемии. За това лечение има и алтернатива – стволови клетки, извлечени от костния мозък на самия пациент или съвместим донор. Тези от пъпна връв обаче са с по-голям потенциал и са готови на разположение в случай на нужда.

Снимка: архив тъканна банка „Биогенерация“

Списъкът на болестите, при които стволовите клетки биха помогнали, е огромен и се променя с часове, но трябва да се прави разграничение между вече утвърдено лечение и такова, което все още се изпитва.
Около 5 процента от пробите в света, според статистиката, са били използвани за лечение. Вероятността човек да се наложи да ползва съхранените си стволови клетки непрекъснато нараства заради все повечето нови видове лечение. Ако бъдат дарени, те може да послужат за лечение на който и да е човек, стига той да е тъканно съвместим с донора. У нас също вече има обществена банка, в която се съхраняват такива дарени стволови клетки.

Този личен резерв на бебето за конкретното семейство ли е?

В частните тъканни банки пробите се съхраняват персонално и са само на конкретното дете, от което са взети. Може, по решение на родителите, докато те са настойници, тя да се използва за друг член от семейството или да бъде дарена на друг, който няма роднинска връзка. Стига да има тъканна съвместимост, което се установява с допълнителни изследвания.

Ако става дума за братче или сестричка, какъв е шансът да има тъканна съвместимост?

Както при кръвопреливането нямаме гаранция, че хората в едно семейство ще са 100% съвместими, така и при стволовите клетки се изследва тъканна съвместимост, но по много по-сложна система от кръвните групи. Вероятността братче и сестриче да имат 100% съвместимост е около 25%. Когато обаче се използват стволови клетки, събрани при раждането, е достатъчна много по-ниска степен на съвпадение на тъканните маркери, и шансовете такива клетки да са подходящи стигат до близо 85%.

Какво става с тази проба, ако семейството няма нужда и не я е използвало, докато детето навърши 18 г. ?

Щом навърши пълнолетие, решението е негово. Преди този момент – решението вземат родителите. При всички случаи трябва да се знае, че срокът на годност на клетките не изтича с изтичането на договора. При правилно съхранение те могат да запазят ценните си лечебни свойства още много години.

Веселина Мончева